22 апр. 2010 г., 19:09

Аз 

  Поэзия » Другая
672 0 3

В ръцете ми има познато албумче

и моите пръсти разлистват едва

кориците бели с познатия лебед,

с простряно крило върху всяка страна .

 

И виждам от снимките вътре да гледа

едно синеоко и малко дете,

което неволно напомня за мене,

и сякаш е мен ала не, не съвсем...

 

Пораснаха моите малки ръчички,

които си търсеха често беля,

а днеска работят за своята дажба

и учат по някакъв евростандарт.

 

Припомням си тук от познато албумче

и сякаш съм друга във него, уви.

Но нещо в очите ми леко проблясва

и сякаш е ново... но, всъщност, дали?...

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно споделяш чувства... споменът е тъжен...
  • Трогателен и искрен стих, Венета!
    Усетих го като мой!
    Благодаря!
  • Спомените от детството са много скъпи! Хубаво е ,когато поне малко от детето съхраним у себе си. Хареса ми стиха. Поздрави!
Предложения
: ??:??