Аз
В ръцете ми има познато албумче
и моите пръсти разлистват едва
кориците бели с познатия лебед,
с простряно крило върху всяка страна .
И виждам от снимките вътре да гледа
едно синеоко и малко дете,
което неволно напомня за мене,
и сякаш е мен ала не, не съвсем...
Пораснаха моите малки ръчички,
които си търсеха често беля,
а днеска работят за своята дажба
и учат по някакъв евростандарт.
Припомням си тук от познато албумче
и сякаш съм друга във него, уви.
Но нещо в очите ми леко проблясва
и сякаш е ново... но, всъщност, дали?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Димитрова Все права защищены
