Аз бях добър баща
Аз бях добър баща.
За вас бях всичко...
И всичко бяхте двамата за мен!
Не ето, че нещата са различни
и аз сега се чувствам уморен...
Аз бях добър баща… Aко го помните...
Защото страшно много време мина...
А тази нощ гори свещта на спомена,
когато идва новата година...
Аз бях добър баща... Но туй е минало...
Защото след раздялата съм празен...
И ето, че седя в нощта – изстинал
и сам,
и тъжен,
и унил,
и смазан...
А може би не съм добър баща?
Добър баща не би го позволил -
да бъде сам-самичък във нощта,
когато Божий син се е родил...
Добър и лош – такъв ще съм до края!
Ала не ме осъждайте жестоко!
Аз тази нощ,
пред тази свещ,
разкаян,
ви моля само:
- Удължете срока...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados
