Sep 15, 2011, 8:08 PM

Аз бях добър баща

  Poetry
714 0 3

Аз бях добър баща.

За вас бях всичко...

И всичко бяхте двамата за мен!

Не ето, че нещата са различни

и аз сега се чувствам уморен...

 

Аз бях добър баща… Aко го помните...

Защото страшно много време мина...

А тази нощ гори свещта на спомена,

когато идва новата година...

 

Аз бях добър баща... Но туй е минало...

Защото след раздялата съм празен...

И ето, че седя в нощта – изстинал

и сам,

и тъжен,

и унил,

и смазан...

 

А може би не съм  добър баща?

Добър баща не би го позволил -

да бъде сам-самичък във нощта,

когато Божий син се е родил...

 

Добър и лош – такъв ще съм до края!

Ала не ме осъждайте жестоко!

Аз тази нощ,

пред тази свещ,

разкаян,

ви моля само:

- Удължете срока...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...