15 сент. 2011 г., 20:08

Аз бях добър баща

717 0 3

Аз бях добър баща.

За вас бях всичко...

И всичко бяхте двамата за мен!

Не ето, че нещата са различни

и аз сега се чувствам уморен...

 

Аз бях добър баща… Aко го помните...

Защото страшно много време мина...

А тази нощ гори свещта на спомена,

когато идва новата година...

 

Аз бях добър баща... Но туй е минало...

Защото след раздялата съм празен...

И ето, че седя в нощта – изстинал

и сам,

и тъжен,

и унил,

и смазан...

 

А може би не съм  добър баща?

Добър баща не би го позволил -

да бъде сам-самичък във нощта,

когато Божий син се е родил...

 

Добър и лош – такъв ще съм до края!

Ала не ме осъждайте жестоко!

Аз тази нощ,

пред тази свещ,

разкаян,

ви моля само:

- Удължете срока...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...