11 feb 2018, 0:18

Аз бях Инес...

1.4K 0 1

*  *  *

 

Аз бях Инес де Кастро,

Таис, Жулиета...

Умирах с всички влюбени во век веков.

Принасяха ме в жертва на кралете,

на суетата, на измислен бог жесток.

Но все възкръсвах - несломена.

Изправях се отново и отново

след удари на меч, на зъл кинжал,

след злобата на хорската отрова...

Аз съм Жена. Аз нося благослов.

Умирам - и се раждам вдъхновена.

И светя, за да радвам - и вселени

да преизпълвам с благост и любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мима Иванова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

24 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла, Мирослава и на добър час! Да, това е призванието на всяка жена - да преизпълва с благост и любов! Хареса ми посланието ти! Успех!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...