* * *
Аз бях Инес де Кастро,
Таис, Жулиета...
Умирах с всички влюбени во век веков.
Принасяха ме в жертва на кралете,
на суетата, на измислен бог жесток.
Но все възкръсвах - несломена.
Изправях се отново и отново
след удари на меч, на зъл кинжал,
след злобата на хорската отрова...
Аз съм Жена. Аз нося благослов.
Умирам - и се раждам вдъхновена.
И светя, за да радвам - и вселени
да преизпълвам с благост и любов.
© Мима Иванова Todos los derechos reservados