* * *
Аз бях Инес де Кастро,
Таис, Жулиета...
Умирах с всички влюбени во век веков.
Принасяха ме в жертва на кралете,
на суетата, на измислен бог жесток.
Но все възкръсвах - несломена.
Изправях се отново и отново
след удари на меч, на зъл кинжал,
след злобата на хорската отрова...
Аз съм Жена. Аз нося благослов.
Умирам - и се раждам вдъхновена.
И светя, за да радвам - и вселени
да преизпълвам с благост и любов.
© Мима Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
