11 февр. 2018 г., 00:18

Аз бях Инес...

1.4K 0 1

*  *  *

 

Аз бях Инес де Кастро,

Таис, Жулиета...

Умирах с всички влюбени во век веков.

Принасяха ме в жертва на кралете,

на суетата, на измислен бог жесток.

Но все възкръсвах - несломена.

Изправях се отново и отново

след удари на меч, на зъл кинжал,

след злобата на хорската отрова...

Аз съм Жена. Аз нося благослов.

Умирам - и се раждам вдъхновена.

И светя, за да радвам - и вселени

да преизпълвам с благост и любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Иванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла, Мирослава и на добър час! Да, това е призванието на всяка жена - да преизпълва с благост и любов! Хареса ми посланието ти! Успех!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...