11 февр. 2018 г., 00:18

Аз бях Инес...

1.4K 0 1

*  *  *

 

Аз бях Инес де Кастро,

Таис, Жулиета...

Умирах с всички влюбени во век веков.

Принасяха ме в жертва на кралете,

на суетата, на измислен бог жесток.

Но все възкръсвах - несломена.

Изправях се отново и отново

след удари на меч, на зъл кинжал,

след злобата на хорската отрова...

Аз съм Жена. Аз нося благослов.

Умирам - и се раждам вдъхновена.

И светя, за да радвам - и вселени

да преизпълвам с благост и любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Иванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла, Мирослава и на добър час! Да, това е призванието на всяка жена - да преизпълва с благост и любов! Хареса ми посланието ти! Успех!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...