11 февр. 2018 г., 00:18

Аз бях Инес...

1.4K 0 1

*  *  *

 

Аз бях Инес де Кастро,

Таис, Жулиета...

Умирах с всички влюбени во век веков.

Принасяха ме в жертва на кралете,

на суетата, на измислен бог жесток.

Но все възкръсвах - несломена.

Изправях се отново и отново

след удари на меч, на зъл кинжал,

след злобата на хорската отрова...

Аз съм Жена. Аз нося благослов.

Умирам - и се раждам вдъхновена.

И светя, за да радвам - и вселени

да преизпълвам с благост и любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Иванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла, Мирослава и на добър час! Да, това е призванието на всяка жена - да преизпълва с благост и любов! Хареса ми посланието ти! Успех!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...