11 февр. 2018 г., 00:18

Аз бях Инес...

1.4K 0 1

*  *  *

 

Аз бях Инес де Кастро,

Таис, Жулиета...

Умирах с всички влюбени во век веков.

Принасяха ме в жертва на кралете,

на суетата, на измислен бог жесток.

Но все възкръсвах - несломена.

Изправях се отново и отново

след удари на меч, на зъл кинжал,

след злобата на хорската отрова...

Аз съм Жена. Аз нося благослов.

Умирам - и се раждам вдъхновена.

И светя, за да радвам - и вселени

да преизпълвам с благост и любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Иванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла, Мирослава и на добър час! Да, това е призванието на всяка жена - да преизпълва с благост и любов! Хареса ми посланието ти! Успех!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...