Аз бях на дъното...
Аз бях на дъното на пъкъла,
и не че само влязох пътьом,
а обиколих и деветте му кръга,
За светлина душата ми бе жадна.
Преминах нямото страдание и болка.
Разбрах, какво е да имаш и да нямаш.
Разбрах, какво е да съм болна от разлъка.
Разбрах, какво е да няма де глава да скланяш.
Неприютена, ала не унила просто тръгнах
след топлите лъчи на утро светло.
След болките така претръпнах и обръгнах,
че и дълбокото ми беше вече плитко.
Повярвай, вярата криле ми даде и вървях
дори и по водата с вдигната глава.
Защото в любовта си не се усъмних,
Не се отлъчих във сърцето си от Бога.
Как драпах с нокти аз сама си знам.
О, зная как от дъното на светло се излиза.
И затова съм цяла, защото простичко обичам,
това което със пари не се купува...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
