Аз бях на дъното...

Nov 17, 2014, 6:28 PM

Poetry » Other

456 0 2

Аз бях на дъното на пъкъла,
и не че само влязох пътьом,
а обиколих и деветте му кръга,
За светлина душата ми бе жадна.

Преминах нямото страдание и болка.
Разбрах, какво е да имаш и да нямаш.
Разбрах, какво е да съм болна от разлъка.
Разбрах, какво е да няма де глава да скланяш.

Неприютена, ала не унила просто тръгнах
след топлите лъчи на утро светло.
След болките така претръпнах и обръгнах,
че и дълбокото ми беше вече плитко.

Повярвай, вярата криле ми даде и вървях
дори и по водата с вдигната глава.
Защото в любовта си не се усъмних,
Не се отлъчих във сърцето си от Бога.

Как драпах с нокти аз сама си знам.
О, зная как от дъното на светло се излиза.
И затова съм цяла, защото простичко обичам,
това което със пари не се купува...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Довереница (Дочка Василева)

2014-11-18T00:46:45+02:00

Само който дъно не е стигал
невъзможно е да оцени
всеки миг от който дъх се спира
и Земята бързо се върти...

На правилна позиция е лирическата!
yotovava (Валентина Йотова)

2014-11-17T20:34:18+02:00

Така е, Джейни, простичките неща