17 нояб. 2014 г., 18:28
Аз бях на дъното на пъкъла,
и не че само влязох пътьом,
а обиколих и деветте му кръга,
За светлина душата ми бе жадна.
Преминах нямото страдание и болка.
Разбрах, какво е да имаш и да нямаш.
Разбрах, какво е да съм болна от разлъка.
Разбрах, какво е да няма де глава да скланяш.
Неприютена, ала не унила просто тръгнах
след топлите лъчи на утро светло.
След болките така претръпнах и обръгнах,
че и дълбокото ми беше вече плитко. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация