Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
17.11.2014 г., 18:28 ч.

Аз бях на дъното... 

  Поезия » Друга
455 0 2

Аз бях на дъното на пъкъла,
и не че само влязох пътьом,
а обиколих и деветте му кръга,
За светлина душата ми бе жадна.

Преминах нямото страдание и болка.
Разбрах, какво е да имаш и да нямаш.
Разбрах, какво е да съм болна от разлъка.
Разбрах, какво е да няма де глава да скланяш.

Неприютена, ала не унила просто тръгнах
след топлите лъчи на утро светло.
След болките така претръпнах и обръгнах,
че и дълбокото ми беше вече плитко.

Повярвай, вярата криле ми даде и вървях
дори и по водата с вдигната глава.
Защото в любовта си не се усъмних,
Не се отлъчих във сърцето си от Бога.

Как драпах с нокти аз сама си знам.
О, зная как от дъното на светло се излиза.
И затова съм цяла, защото простичко обичам,
това което със пари не се купува...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??