Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
8 mar 2024, 7:37

Аз цветето съм, дето подари ми 

  Poesía » Otra
428 2 6

Между турнири, кухни и катедри,
забравих бързо своя женствен лик.
Сама си подарявам многолик
и нежен стих. Те, думите, са щедри.

 

Под ризницата – тялото на чужда.
И този поглед вече не е мой,
излъчва примирение, покой.
Не ме познаваш. А и няма нужда.

 

Каквото в мен пожарища познати
да възкресява – скривам го със смях.
И стига ти да знаеш – оживях,
останалото е, че съм жена ти.

 

Ръката ми не трепва и незрими
са раните от тежкия ми шлем.
Било днес празник? Сядай, ще ядем.
Аз цветето съм, дето подари ми.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??