Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
8 мар. 2024 г., 07:37

Аз цветето съм, дето подари ми 

  Поэзия » Другая
427 2 6

Между турнири, кухни и катедри,
забравих бързо своя женствен лик.
Сама си подарявам многолик
и нежен стих. Те, думите, са щедри.

 

Под ризницата – тялото на чужда.
И този поглед вече не е мой,
излъчва примирение, покой.
Не ме познаваш. А и няма нужда.

 

Каквото в мен пожарища познати
да възкресява – скривам го със смях.
И стига ти да знаеш – оживях,
останалото е, че съм жена ти.

 

Ръката ми не трепва и незрими
са раните от тежкия ми шлем.
Било днес празник? Сядай, ще ядем.
Аз цветето съм, дето подари ми.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??