Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18473
8.03.2024 г., 7:37 ч.

Аз цветето съм, дето подари ми 

  Поезия » Друга
425 2 6

Между турнири, кухни и катедри,
забравих бързо своя женствен лик.
Сама си подарявам многолик
и нежен стих. Те, думите, са щедри.

 

Под ризницата – тялото на чужда.
И този поглед вече не е мой,
излъчва примирение, покой.
Не ме познаваш. А и няма нужда.

 

Каквото в мен пожарища познати
да възкресява – скривам го със смях.
И стига ти да знаеш – оживях,
останалото е, че съм жена ти.

 

Ръката ми не трепва и незрими
са раните от тежкия ми шлем.
Било днес празник? Сядай, ще ядем.
Аз цветето съм, дето подари ми.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??