Ботев - преди и сега
Колко тежко и нетрайно -
Ти да вярваш, че си вечен?
И Те предават, обичайно,
робството им Ти завлече.
И се гънеш по пътеки
да ухапеш смъртоносно...
Усмивки по лицата, леки,
носят се победоносно.
Що ли тръгна да спасяваш,
там където те не щат?
Ти видя - без много врява
дружно ще те предадат.
И вървя ли днес по тебе,
всички вярват, че съм луд.
Те не вярват в Тебе, не бе,
Ти за тях оставаш шут.
Шут - с калпак, брада и рана,
дето се не знае как,
как изобщо се захвана
за народа си - голтак.
И не турчин, не приятел,
Ти сам си се самоубил,
Ти -сам на себе си предател,
никога не си си го простил,
че народът е дебил.
И сега се кланям лицемерно,
мисля, че живееш в мен.
Че си един от нас е верно,
ала единственият не във плен.
© Бойко Беров Todos los derechos reservados