Ботев - преди и сега
Колко тежко и нетрайно -
Ти да вярваш, че си вечен?
И Те предават, обичайно,
робството им Ти завлече.
И се гънеш по пътеки
да ухапеш смъртоносно...
Усмивки по лицата, леки,
носят се победоносно.
Що ли тръгна да спасяваш,
там където те не щат?
Ти видя - без много врява ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up