Ботев - преди и сега

Колко тежко и нетрайно -

Ти да вярваш, че си вечен?

И Те предават, обичайно,

робството им Ти завлече.

И се гънеш по пътеки

да ухапеш смъртоносно...

Усмивки по лицата, леки,

носят се победоносно.

Що ли тръгна да спасяваш,

там където те не щат?

Ти видя - без много врява

дружно ще те предадат.

И вървя ли днес по тебе,

всички вярват, че съм луд.

Те не вярват в Тебе, не бе,

Ти за тях оставаш шут.

Шут - с калпак, брада и рана,

дето се не знае как,

как изобщо се захвана

за народа си - голтак.

И не турчин, не приятел,

Ти сам си се самоубил,

Ти -сам на себе си предател,

никога не си си го простил,

че народът е дебил.

И сега се кланям лицемерно,

мисля, че живееш в мен.

Че си един от нас е верно,

ала единственият не във плен.