2.06.2019 г., 16:35

Аз и Ботев

758 1 0

Ботев - преди и сега

 

Колко тежко и нетрайно -

Ти да вярваш, че си вечен?

И Те предават, обичайно,

робството им Ти завлече.

 

И се гънеш по пътеки

да ухапеш смъртоносно...

Усмивки по лицата, леки,

носят се победоносно.

 

Що ли тръгна да спасяваш,

там където те не щат?

Ти видя - без много врява

дружно ще те предадат.

 

И вървя ли днес по тебе,

всички вярват, че съм луд.

Те не вярват в Тебе, не бе,

Ти за тях оставаш шут.

 

Шут - с калпак, брада и рана,

дето се не знае как,

как изобщо се захвана

за народа си - голтак.

 

И не турчин, не приятел,

Ти сам си се самоубил,

Ти -сам на себе си предател,

никога не си си го простил,

 

че народът е дебил.

 

И сега се кланям лицемерно,

мисля, че живееш в мен.

Че си един от нас е верно,

ала единственият не във плен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...