2.06.2019 г., 16:35

Аз и Ботев

753 1 0

Ботев - преди и сега

 

Колко тежко и нетрайно -

Ти да вярваш, че си вечен?

И Те предават, обичайно,

робството им Ти завлече.

 

И се гънеш по пътеки

да ухапеш смъртоносно...

Усмивки по лицата, леки,

носят се победоносно.

 

Що ли тръгна да спасяваш,

там където те не щат?

Ти видя - без много врява

дружно ще те предадат.

 

И вървя ли днес по тебе,

всички вярват, че съм луд.

Те не вярват в Тебе, не бе,

Ти за тях оставаш шут.

 

Шут - с калпак, брада и рана,

дето се не знае как,

как изобщо се захвана

за народа си - голтак.

 

И не турчин, не приятел,

Ти сам си се самоубил,

Ти -сам на себе си предател,

никога не си си го простил,

 

че народът е дебил.

 

И сега се кланям лицемерно,

мисля, че живееш в мен.

Че си един от нас е верно,

ала единственият не във плен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...