1 ago 2007, 23:35

АЗ и ТИ

  Poesía
952 0 8
                                                             (на теб и мен - завинаги)

Моя късна любов,
моя бъдна обреченост!
Всеки път
като за последно целувам те!
Огънче мое,
сгряло ръцете ми.
Виж!
Нощта ме вика
към своето дрезгаво утре!
Очите болят ме от взиране,
без да мога
да погаля лицето ти!
Влакът е пристан
към мойто отиване.
И е късно,
ужасно късно да бъда обичана.
Светла моя любов!
Този път истинска,
от мене намерена и безсрамно отпита!
Аз ще задържа дъха ти в устните,
за да ми бъде сито,
когато пожарът на Разума спре ни!
Мой добричък,
когато изгорели сме целите,
нека сберем вода от улуците,
за да ни има във спомени!!!
Моя късна любов!
Земна! Хлебна! Насъщна!
Запази ме във себе си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...