Моя късна любов, моя бъдна обреченост! Всеки път като за последно целувам те! Огънче мое, сгряло ръцете ми. Виж! Нощта ме вика към своето дрезгаво утре! Очите болят ме от взиране, без да мога да погаля лицето ти! Влакът е пристан към мойто отиване. И е късно, ужасно късно да бъда обичана. Светла моя любов! Този път истинска, от мене намерена и безсрамно отпита! Аз ще задържа дъха ти в устните, за да ми бъде сито, когато пожарът на Разума спре ни! Мой добричък, когато изгорели сме целите, нека сберем вода от улуците, за да ни има във спомени!!! Моя късна любов! Земна! Хлебна! Насъщна! Запази ме във себе си!
"Моя късна любов,
моя бъдна обреченост!
Всеки път
като за последно целувам те!
Огънче мое,
сгряло ръцете ми.
Виж!
Нощта ме вика
към своето дрезгаво утре!
......
Моя късна любов!
Земна! Хлебна! Насъщна!
Запази ме във себе си!"
Истинската любов идва навреме.
Много хубав стих, Женина!!! Поздрави!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.