АЗ и ТИ
Моя късна любов,
моя бъдна обреченост!
Всеки път
като за последно целувам те!
Огънче мое,
сгряло ръцете ми.
Виж!
Нощта ме вика
към своето дрезгаво утре!
Очите болят ме от взиране,
без да мога
да погаля лицето ти!
Влакът е пристан
към мойто отиване.
И е късно,
ужасно късно да бъда обичана.
Светла моя любов!
Този път истинска,
от мене намерена и безсрамно отпита!
Аз ще задържа дъха ти в устните,
за да ми бъде сито,
когато пожарът на Разума спре ни!
Мой добричък,
когато изгорели сме целите,
нека сберем вода от улуците,
за да ни има във спомени!!!
Моя късна любов!
Земна! Хлебна! Насъщна!
Запази ме във себе си!
© Женина Богданова All rights reserved.