1 авг. 2007 г., 23:35

АЗ и ТИ

955 0 8
                                                             (на теб и мен - завинаги)

Моя късна любов,
моя бъдна обреченост!
Всеки път
като за последно целувам те!
Огънче мое,
сгряло ръцете ми.
Виж!
Нощта ме вика
към своето дрезгаво утре!
Очите болят ме от взиране,
без да мога
да погаля лицето ти!
Влакът е пристан
към мойто отиване.
И е късно,
ужасно късно да бъда обичана.
Светла моя любов!
Този път истинска,
от мене намерена и безсрамно отпита!
Аз ще задържа дъха ти в устните,
за да ми бъде сито,
когато пожарът на Разума спре ни!
Мой добричък,
когато изгорели сме целите,
нека сберем вода от улуците,
за да ни има във спомени!!!
Моя късна любов!
Земна! Хлебна! Насъщна!
Запази ме във себе си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...