1.08.2007 г., 23:35 ч.

АЗ и ТИ 

  Поезия
816 0 8
                                                             (на теб и мен - завинаги)

Моя късна любов,
моя бъдна обреченост!
Всеки път
като за последно целувам те!
Огънче мое,
сгряло ръцете ми.
Виж!
Нощта ме вика
към своето дрезгаво утре!
Очите болят ме от взиране,
без да мога
да погаля лицето ти!
Влакът е пристан
към мойто отиване.
И е късно,
ужасно късно да бъда обичана.
Светла моя любов!
Този път истинска,
от мене намерена и безсрамно отпита!
Аз ще задържа дъха ти в устните,
за да ми бъде сито,
когато пожарът на Разума спре ни!
Мой добричък,
когато изгорели сме целите,
нека сберем вода от улуците,
за да ни има във спомени!!!
Моя късна любов!
Земна! Хлебна! Насъщна!
Запази ме във себе си!

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти и той - прекрасно е , истинско е ! Много се радвам.
  • Никога не е късно да бъде една жена обичана.Така че наслаждавай на твоята"късна любов" и я изпий докрай...
  • Благодаря Ви на всичките!
  • всяка истинска любов е изпепеляваща...стих е хубав
  • Истинска любов!Хубав стих!Поздрав!
  • "Моя късна любов,
    моя бъдна обреченост!
    Всеки път
    като за последно целувам те!
    Огънче мое,
    сгряло ръцете ми.
    Виж!
    Нощта ме вика
    към своето дрезгаво утре!
    ......
    Моя късна любов!
    Земна! Хлебна! Насъщна!
    Запази ме във себе си!"

    Истинската любов идва навреме.
    Много хубав стих, Женина!!! Поздрави!!!


  • Браво,мила!Пазете любовта си!
    Поздрав и прегръдка!
  • късната любов е изпепеляваща. и толкова истинска. Жени, хубаво си го написала.
Предложения
: ??:??