1.08.2007 г., 23:35

АЗ и ТИ

950 0 8
                                                             (на теб и мен - завинаги)

Моя късна любов,
моя бъдна обреченост!
Всеки път
като за последно целувам те!
Огънче мое,
сгряло ръцете ми.
Виж!
Нощта ме вика
към своето дрезгаво утре!
Очите болят ме от взиране,
без да мога
да погаля лицето ти!
Влакът е пристан
към мойто отиване.
И е късно,
ужасно късно да бъда обичана.
Светла моя любов!
Този път истинска,
от мене намерена и безсрамно отпита!
Аз ще задържа дъха ти в устните,
за да ми бъде сито,
когато пожарът на Разума спре ни!
Мой добричък,
когато изгорели сме целите,
нека сберем вода от улуците,
за да ни има във спомени!!!
Моя късна любов!
Земна! Хлебна! Насъщна!
Запази ме във себе си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...