11 oct 2013, 23:59

Аз и Ти / Сред оня свят от хубост побелял

  Poesía » Otra
741 1 10


Аз и Ти / Сред оня свят от хубост побелял

 

когато си отиде радостта

(за някои

не винаги

е безнадеждно!)

храната не лети, а е храна,

която се яде прилично и прилежно

 

бе смешно

да омажеш с крем

лицето на намусеното време

и то да се засмее, като теб и мен,

забравило (уви!) че вече сме

съвсем големи

 

ех, свещите по тортата

са повече от светлините

в любимата ни уличка

от спомена

за най-любимия квартал;

там

някога надвиквахме

с нестройните си гласове  “Щурците”

сред оня свят от хубост побелял

 

но виж се само: колко ти отива

зашепената радост

на доказан беладжия,

празнуващ както в детството си

смяната на възрастта

усмивката дано не се измие

...

я дай и другата страна

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...