11 oct 2013, 23:59

Аз и Ти / Сред оня свят от хубост побелял

  Poesía » Otra
743 1 10


Аз и Ти / Сред оня свят от хубост побелял

 

когато си отиде радостта

(за някои

не винаги

е безнадеждно!)

храната не лети, а е храна,

която се яде прилично и прилежно

 

бе смешно

да омажеш с крем

лицето на намусеното време

и то да се засмее, като теб и мен,

забравило (уви!) че вече сме

съвсем големи

 

ех, свещите по тортата

са повече от светлините

в любимата ни уличка

от спомена

за най-любимия квартал;

там

някога надвиквахме

с нестройните си гласове  “Щурците”

сред оня свят от хубост побелял

 

но виж се само: колко ти отива

зашепената радост

на доказан беладжия,

празнуващ както в детството си

смяната на възрастта

усмивката дано не се измие

...

я дай и другата страна

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...