Аз и Ти / Сред оня свят от хубост побелял
Аз и Ти / Сред оня свят от хубост побелял
когато си отиде радостта
(за някои
не винаги
е безнадеждно!)
храната не лети, а е храна,
която се яде прилично и прилежно
бе смешно
да омажеш с крем
лицето на намусеното време
и то да се засмее, като теб и мен,
забравило (уви!) че вече сме
съвсем големи
ех, свещите по тортата
са повече от светлините
в любимата ни уличка
от спомена
за най-любимия квартал;
там
някога надвиквахме
с нестройните си гласове “Щурците”
сред оня свят от хубост побелял
но виж се само: колко ти отива
зашепената радост
на доказан беладжия,
празнуващ както в детството си
смяната на възрастта
усмивката дано не се измие
...
я дай и другата страна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Донко, Благодаря ти!
