7 ene 2008, 15:23

Аз и Тя

  Poesía
1.5K 0 5

Аз и Тя

Бяхме приятелки - Аз и Тя,

деляме си залък, мечти и съдба.

Пораствахме заедно - Аз и Тя,

ни малки, ни големи - просто деца.

 

Живеехме с нея врата до врата,

заедно започвахме и завършвахме деня.

Правехме с нея беля след беля

и болки споделяхме и мъка, и тъга.

 

Уморени и забързани намирахме време

да чуем на другата тежкото бреме.

Играхме в снега, играхме билярд,

разсъждавахме двете над сложния свят.

 

Преживявахме двете проблемите трудни,

споделяхме радости, стояхме нощем будни,

говорихме си, смяхме се, пеехме дори,

плакахме заедно и си разказвахме шеги.

 

И когато, замръзнала от студа житейски,

имах нужда от убежище, знам,

намирах го в двустайния на етажа шести,

приятел и опора намирах там.

 

И минават си дните и порастваме ние,

но оставаме си приятелки - Аз и Тя,

и напълно заслужено ще кажете вие,

че делим залък, мечти и съдба.  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За жалост провали всичко....Но все пак 6
  • И това ми хареса...Поздрав!!!
  • Ех,че хубаво приятелство!Дай Боже всеки му!Прекрасен стих!
  • Идеята много ми хареса, а и самия стих!
    Поздрав и много успехи!!!
  • Добре започваш и първите три куплета ми харесват...Имат идея,но после нещо се губи или може би повтаря.Все пак добър опит.Продължавай!!!И добре дошла...И напиши за някой момък да видиш,че ще стане по-хубав стих!!!Успех!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...