Аз и Тя
Бяхме приятелки - Аз и Тя,
деляме си залък, мечти и съдба.
Пораствахме заедно - Аз и Тя,
ни малки, ни големи - просто деца.
Живеехме с нея врата до врата,
заедно започвахме и завършвахме деня.
Правехме с нея беля след беля
и болки споделяхме и мъка, и тъга.
Уморени и забързани намирахме време
да чуем на другата тежкото бреме.
Играхме в снега, играхме билярд,
разсъждавахме двете над сложния свят.
Преживявахме двете проблемите трудни,
споделяхме радости, стояхме нощем будни,
говорихме си, смяхме се, пеехме дори,
плакахме заедно и си разказвахме шеги.
И когато, замръзнала от студа житейски,
имах нужда от убежище, знам,
намирах го в двустайния на етажа шести,
приятел и опора намирах там.
И минават си дните и порастваме ние,
но оставаме си приятелки - Аз и Тя,
и напълно заслужено ще кажете вие,
че делим залък, мечти и съдба.
© Мими Todos los derechos reservados