7 янв. 2008 г., 15:23

Аз и Тя

1.5K 0 5

Аз и Тя

Бяхме приятелки - Аз и Тя,

деляме си залък, мечти и съдба.

Пораствахме заедно - Аз и Тя,

ни малки, ни големи - просто деца.

 

Живеехме с нея врата до врата,

заедно започвахме и завършвахме деня.

Правехме с нея беля след беля

и болки споделяхме и мъка, и тъга.

 

Уморени и забързани намирахме време

да чуем на другата тежкото бреме.

Играхме в снега, играхме билярд,

разсъждавахме двете над сложния свят.

 

Преживявахме двете проблемите трудни,

споделяхме радости, стояхме нощем будни,

говорихме си, смяхме се, пеехме дори,

плакахме заедно и си разказвахме шеги.

 

И когато, замръзнала от студа житейски,

имах нужда от убежище, знам,

намирах го в двустайния на етажа шести,

приятел и опора намирах там.

 

И минават си дните и порастваме ние,

но оставаме си приятелки - Аз и Тя,

и напълно заслужено ще кажете вие,

че делим залък, мечти и съдба.  

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За жалост провали всичко....Но все пак 6
  • И това ми хареса...Поздрав!!!
  • Ех,че хубаво приятелство!Дай Боже всеки му!Прекрасен стих!
  • Идеята много ми хареса, а и самия стих!
    Поздрав и много успехи!!!
  • Добре започваш и първите три куплета ми харесват...Имат идея,но после нещо се губи или може би повтаря.Все пак добър опит.Продължавай!!!И добре дошла...И напиши за някой момък да видиш,че ще стане по-хубав стих!!!Успех!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...