7.01.2008 г., 15:23

Аз и Тя

1.5K 0 5

Аз и Тя

Бяхме приятелки - Аз и Тя,

деляме си залък, мечти и съдба.

Пораствахме заедно - Аз и Тя,

ни малки, ни големи - просто деца.

 

Живеехме с нея врата до врата,

заедно започвахме и завършвахме деня.

Правехме с нея беля след беля

и болки споделяхме и мъка, и тъга.

 

Уморени и забързани намирахме време

да чуем на другата тежкото бреме.

Играхме в снега, играхме билярд,

разсъждавахме двете над сложния свят.

 

Преживявахме двете проблемите трудни,

споделяхме радости, стояхме нощем будни,

говорихме си, смяхме се, пеехме дори,

плакахме заедно и си разказвахме шеги.

 

И когато, замръзнала от студа житейски,

имах нужда от убежище, знам,

намирах го в двустайния на етажа шести,

приятел и опора намирах там.

 

И минават си дните и порастваме ние,

но оставаме си приятелки - Аз и Тя,

и напълно заслужено ще кажете вие,

че делим залък, мечти и съдба.  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За жалост провали всичко....Но все пак 6
  • И това ми хареса...Поздрав!!!
  • Ех,че хубаво приятелство!Дай Боже всеки му!Прекрасен стих!
  • Идеята много ми хареса, а и самия стих!
    Поздрав и много успехи!!!
  • Добре започваш и първите три куплета ми харесват...Имат идея,но после нещо се губи или може би повтаря.Все пак добър опит.Продължавай!!!И добре дошла...И напиши за някой момък да видиш,че ще стане по-хубав стих!!!Успех!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...