Аз изгревите свои благославям...

Poesía

950 0 2

Аз изгревите свои благославям,

те носят ми усмивки с топлота.

Дори да съм самотна, не оставам

безрадостна - до мен е пролетта.

Преследват ме припламващи съзвучия

и облаци, разтворени като цветя.

Уханна ведрост в мене е отключена

и сините зори залива тя.

Бленувам топли ветрове и южно щастие.

Очаквам нещо приказно-добро.

В далечен кръстопът ме чака ласкава

най-неслучайната случайност на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Мирослава.1 (Мима Иванова)

Благодаря ти, Дора!

2018-07-18T20:38:08+03:00
DORA.1 (Тодорка Атанасова)

"В далечен кръстопът ме чака ласкава

най-неслучайната случайност на света.".... ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

2018-07-18T10:29:49+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0