Аз изгревите свои благославям...
Аз изгревите свои благославям,
те носят ми усмивки с топлота.
Дори да съм самотна, не оставам
безрадостна - до мен е пролетта.
Преследват ме припламващи съзвучия
и облаци, разтворени като цветя.
Уханна ведрост в мене е отключена
и сините зори залива тя.
Бленувам топли ветрове и южно щастие.
Очаквам нещо приказно-добро.
В далечен кръстопът ме чака ласкава
най-неслучайната случайност на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мима Иванова Всички права запазени
