Аз изгревите свои благославям,
те носят ми усмивки с топлота.
Дори да съм самотна, не оставам
безрадостна - до мен е пролетта.
Преследват ме припламващи съзвучия
и облаци, разтворени като цветя.
Уханна ведрост в мене е отключена
и сините зори залива тя.
Бленувам топли ветрове и южно щастие.
Очаквам нещо приказно-добро.
В далечен кръстопът ме чака ласкава
най-неслучайната случайност на света.
© Мима Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
