Пред мен стои образ, който не познавам.
Образ, който вика, който наранява.
Думи тежки казва без да мисли, без да спира.
Сълзите в очите не потичат, а вътре те остават.
Не капят. Никъде не искат да отидат.
Стоят си неподвижно, проблясват страховито.
Очите също не прощават и продължават да пронизват.
Те думи нямат, но нямо и свирепо плашат.
Гледат и не мигват.
И никаква усмивка няма.
В огледалото се вижда само мъката
на човека, който провалил се е,
отказва се от всичко, нищо не преследва и винаги остава тука.
Заключен в мислите на чувствата и окован в оковите на времето.
Кожа белезникава и хладна.
Лице безлично и отчаяно.
На този, който някога мечтал е и се е отказал.
На този, който пътя не намира.
На този, който надеждата си е загубил и пред всяка пречка спира.
Това е този, който гледа в огледалото и всеки ден там бавно той умира.
© Васика Todos los derechos reservados
Желая ти успех!