Пред мен стои образ, който не познавам.

Образ, който вика, който наранява.

Думи тежки казва без да мисли, без да спира.

Сълзите в очите не потичат, а вътре те остават.

Не капят. Никъде не искат да отидат.

Стоят си неподвижно, проблясват страховито.

Очите също не прощават и продължават да пронизват.

Те думи нямат, но нямо и свирепо плашат.

Гледат и не мигват.

И никаква усмивка няма.

В огледалото се вижда само мъката

на човека, който провалил се е,

отказва се от всичко, нищо не преследва и винаги остава тука.

Заключен в мислите на чувствата и окован в оковите на времето.

Кожа белезникава и хладна.

Лице безлично и отчаяно.

На този, който някога мечтал е и се е отказал.

На този, който пътя не намира.

На този, който надеждата си е загубил и пред всяка пречка спира.

Това е този, който гледа в огледалото и всеки ден там бавно той умира.