14.03.2023 г., 9:42  

Аз ли съм в огледалото

1.2K 0 1

Пред мен стои образ, който не познавам.

Образ, който вика, който наранява.

Думи тежки казва без да мисли, без да спира.

Сълзите в очите не потичат, а вътре те остават.

Не капят. Никъде не искат да отидат.

Стоят си неподвижно, проблясват страховито.

Очите също не прощават и продължават да пронизват.

Те думи нямат, но нямо и свирепо плашат.

Гледат и не мигват.

И никаква усмивка няма.

В огледалото се вижда само мъката

на човека, който провалил се е,

отказва се от всичко, нищо не преследва и винаги остава тука.

Заключен в мислите на чувствата и окован в оковите на времето.

Кожа белезникава и хладна.

Лице безлично и отчаяно.

На този, който някога мечтал е и се е отказал.

На този, който пътя не намира.

На този, който надеждата си е загубил и пред всяка пречка спира.

Това е този, който гледа в огледалото и всеки ден там бавно той умира. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васика Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

36 място

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
    Желая ти успех!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...