14 мар. 2023 г., 09:42  

Аз ли съм в огледалото

1.2K 0 1

Пред мен стои образ, който не познавам.

Образ, който вика, който наранява.

Думи тежки казва без да мисли, без да спира.

Сълзите в очите не потичат, а вътре те остават.

Не капят. Никъде не искат да отидат.

Стоят си неподвижно, проблясват страховито.

Очите също не прощават и продължават да пронизват.

Те думи нямат, но нямо и свирепо плашат.

Гледат и не мигват.

И никаква усмивка няма.

В огледалото се вижда само мъката

на човека, който провалил се е,

отказва се от всичко, нищо не преследва и винаги остава тука.

Заключен в мислите на чувствата и окован в оковите на времето.

Кожа белезникава и хладна.

Лице безлично и отчаяно.

На този, който някога мечтал е и се е отказал.

На този, който пътя не намира.

На този, който надеждата си е загубил и пред всяка пречка спира.

Това е този, който гледа в огледалото и всеки ден там бавно той умира. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васика Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

36 место

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
    Желая ти успех!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...