Аз мога...
Аз мога...
Случайно ли тогава спря до мене,
или те прати моята съдба?
(Изглежда този ден е бил наречен –
за миг да преобърнеш в мен света.)
Не знам дали е обич, или жажда –
на полуделите ни сетива,
но не е важно. Никак не е важно
и нямам думи да го назова.
Затуй, че по-различно в мен надничаш –
и не с очите си, а със душа,
и без да питам колко ме обичаш,
аз мога
всеки грях да ти простя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
