Аз мога...
Случайно ли тогава спря до мене,
или те прати моята съдба?
(Изглежда този ден е бил наречен –
за миг да преобърнеш в мен света.)
Не знам дали е обич, или жажда –
на полуделите ни сетива,
но не е важно. Никак не е важно
и нямам думи да го назова.
Затуй, че по-различно в мен надничаш –
и не с очите си, а със душа,
и без да питам колко ме обичаш,
аз мога
всеки грях да ти простя.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
