Аз мога...
Аз мога...
Случайно ли тогава спря до мене,
или те прати моята съдба?
(Изглежда този ден е бил наречен –
за миг да преобърнеш в мен света.)
Не знам дали е обич, или жажда –
на полуделите ни сетива,
но не е важно. Никак не е важно
и нямам думи да го назова.
Затуй, че по-различно в мен надничаш –
и не с очите си, а със душа,
и без да питам колко ме обичаш,
аз мога
всеки грях да ти простя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
