17 nov 2017, 13:19

Аз пък - не

  Poesía » Otra
916 8 18

Ще избягам от всичко, което
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.

Не държа пистолет под калъфа
и вратата дори не заключвам.
За обидите сляпа и глуха,
щом започнат, от раз ги приключвам.

От червени конци на ръката
и от врачки ревниво се пазя.
Сред морето лъжливи приятели
салът радва и салът наказва.

А студът е на път да се плъзне
по ревера и даже под копчето
и безкръвният свят ще замръзне.
Аз пък - не и напук, и нарочно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесия! И аз така, все наопаки, на инат
  • Вале, Светле...топлинка във вените и блясък в очите да имате!
  • Силно. И хубаво. Браво!!
  • ОООоо, Райне, велико е! Поздравявам те!
  • Благодаря за отделеното време и добрата дума. Нежна и споделена нощ ви желая!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...