17.11.2017 г., 13:19

Аз пък - не

915 8 18

Ще избягам от всичко, което
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.

Не държа пистолет под калъфа
и вратата дори не заключвам.
За обидите сляпа и глуха,
щом започнат, от раз ги приключвам.

От червени конци на ръката
и от врачки ревниво се пазя.
Сред морето лъжливи приятели
салът радва и салът наказва.

А студът е на път да се плъзне
по ревера и даже под копчето
и безкръвният свят ще замръзне.
Аз пък - не и напук, и нарочно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесия! И аз така, все наопаки, на инат
  • Вале, Светле...топлинка във вените и блясък в очите да имате!
  • Силно. И хубаво. Браво!!
  • ОООоо, Райне, велико е! Поздравявам те!
  • Благодаря за отделеното време и добрата дума. Нежна и споделена нощ ви желая!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....