30 ene 2015, 7:48

Аз съм истината 

  Poesía » Otra
486 0 8

                                          А З   С Ъ М   И С Т И Н А Т А

 

 

                                          Аз съм в капчица дъждовна,

                                          в дъх на дума миротворна.

                                          Аз  в сълза съм от окото

                                          и в цветенце от дървото.

 

                                          А придойде ли водата –

                                          в камъче съм от реката.

                                          После в песъчинка дребна

                                          бързам да не съм последна.

 

                                          И  потеглям  все надолу

                                          през полето сухо, голо.

                                          Търся  с обич бреговете  -

                                          лъч им нося да им свети.

 

                                          Тъй  преляла в световете

                                          идвам в твоите куплети

                                          от  верига безконечна...

                                          Аз съм истината вечна.                                           

 

 

                                                   

                                                    

                                                   

                                                   

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Василка, Евелина, Ангел благодаря за вниманието и подкрепата, която ме давате чрез коментарите си!
    Да се живи и здрави и лека нощ!
  • Хубав стих Тони за истината и чистата душа която след себе си остава спомени който ти нашепват че живота е магия .И тази магия не трябва да я губим!Приятна вечер Тони!!!
  • !!!
  • Мисана, Райна, Никола - благодаря за подкрепата ви!
    Желая ви ведър ден!
  • Свети лъча на истината чрез твоята уста! ПОздрав!
  • Много истинско стихо за ИСТИНАТА,Стойна!!
    Харесах и го оценявам!!Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Истината е същността на битието...Нейната относителност ни кара да търсим смисъла.Стихчето ти е мелодично и приятно!
  • Истината, наричана от древните Дао. Тя е във всичко. Но нищо не е в нея.
    Тя е форма на безформеното. Тя е онова, каето може да се превърне във всичко, но само ако поиска да се конкретизира. Тя е в малкото камъче, търкаляно от водите на реката. Тя е в лъча светлина, пътуващ от дъното на вселената към очите ни. Тя е онова, което причинява кълненето на стръка трева през пролетта и раззеленяването на дърветата. Тя е това, което ни убягва, като живота изплъзващ се в епруветката.

    Хубаво и мелодично стихотворение си написала, по вечната тема за истината, Стойна.

    Поздравление!
Propuestas
: ??:??