А З С Ъ М И С Т И Н А Т А
Аз съм в капчица дъждовна,
в дъх на дума миротворна.
Аз в сълза съм от окото
и в цветенце от дървото.
А придойде ли водата –
в камъче съм от реката.
После в песъчинка дребна
бързам да не съм последна.
И потеглям все надолу
през полето сухо, голо.
Търся с обич бреговете -
лъч им нося да им свети.
Тъй преляла в световете
идвам в твоите куплети
от верига безконечна...
Аз съм истината вечна.
© Стойна Димова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
