Аз съм истината
А З С Ъ М И С Т И Н А Т А
Аз съм в капчица дъждовна,
в дъх на дума миротворна.
Аз в сълза съм от окото
и в цветенце от дървото.
А придойде ли водата –
в камъче съм от реката.
После в песъчинка дребна
бързам да не съм последна.
И потеглям все надолу
през полето сухо, голо.
Търся с обич бреговете -
лъч им нося да им свети.
Тъй преляла в световете
идвам в твоите куплети
от верига безконечна...
Аз съм истината вечна.
© Стойна Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав стих Тони за истината и чистата душа която след себе си остава спомени който ти нашепват че живота е магия .И тази магия не трябва да я губим!Приятна вечер Тони!!!
-
!!!
-
Мисана, Райна, Никола - благодаря за подкрепата ви!
Желая ви ведър ден! -
Свети лъча на истината чрез твоята уста! ПОздрав!
-
Много истинско стихо за ИСТИНАТА,Стойна!!
Харесах и го оценявам!!Поздрави от мен и хубав ден!! -
Истината е същността на битието...Нейната относителност ни кара да търсим смисъла.Стихчето ти е мелодично и приятно!
-
Истината, наричана от древните Дао. Тя е във всичко. Но нищо не е в нея.
Тя е форма на безформеното. Тя е онова, каето може да се превърне във всичко, но само ако поиска да се конкретизира. Тя е в малкото камъче, търкаляно от водите на реката. Тя е в лъча светлина, пътуващ от дъното на вселената към очите ни. Тя е онова, което причинява кълненето на стръка трева през пролетта и раззеленяването на дърветата. Тя е това, което ни убягва, като живота изплъзващ се в епруветката.
Хубаво и мелодично стихотворение си написала, по вечната тема за истината, Стойна.
Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да се живи и здрави и лека нощ!