Аз съм истината
А З С Ъ М И С Т И Н А Т А
Аз съм в капчица дъждовна,
в дъх на дума миротворна.
Аз в сълза съм от окото
и в цветенце от дървото.
А придойде ли водата –
в камъче съм от реката.
После в песъчинка дребна
бързам да не съм последна.
И потеглям все надолу
през полето сухо, голо.
Търся с обич бреговете -
лъч им нося да им свети.
Тъй преляла в световете
идвам в твоите куплети
от верига безконечна...
Аз съм истината вечна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
