24 oct 2010, 13:17

Аз съм облак 

  Poesía » De amor
762 0 5

 

 

Това са облаците, дето влизат през очите ми,

а вятърът неловко се провира

по светлите им гърбове,

небесни капки  - есенни пастири,

поливат свода на оловното небе.

Мирише на раздяла този дъжд

и жадно хризантемите целува

от мократа коса на есента,

перо от облак в локвите заплува.

Затрака с зъби старият капчук,

до вчера тих, безмълвен и ръждив,

откривам спомен в  чудния му звук.

Дали през есента ще си щастлив?

 

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??