Това са облаците, дето влизат през очите ми,
а вятърът неловко се провира
по светлите им гърбове,
небесни капки - есенни пастири,
поливат свода на оловното небе.
Мирише на раздяла този дъжд
и жадно хризантемите целува
от мократа коса на есента,
перо от облак в локвите заплува.
Затрака с зъби старият капчук,
до вчера тих, безмълвен и ръждив,
откривам спомен в чудния му звук.
Дали през есента ще си щастлив?
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
