24 окт. 2010 г., 13:17

Аз съм облак 

  Поэзия » Любовная
760 0 5

 

 

Това са облаците, дето влизат през очите ми,

а вятърът неловко се провира

по светлите им гърбове,

небесни капки  - есенни пастири,

поливат свода на оловното небе.

Мирише на раздяла този дъжд

и жадно хризантемите целува

от мократа коса на есента,

перо от облак в локвите заплува.

Затрака с зъби старият капчук,

до вчера тих, безмълвен и ръждив,

откривам спомен в  чудния му звук.

Дали през есента ще си щастлив?

 

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??