Аз съм облак
Това са облаците, дето влизат през очите ми,
а вятърът неловко се провира
по светлите им гърбове,
небесни капки - есенни пастири,
поливат свода на оловното небе.
Мирише на раздяла този дъжд
и жадно хризантемите целува
от мократа коса на есента,
перо от облак в локвите заплува.
Затрака с зъби старият капчук,
до вчера тих, безмълвен и ръждив,
откривам спомен в чудния му звук.
Дали през есента ще си щастлив?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
