24.10.2010 г., 13:17 ч.

Аз съм облак 

  Поезия » Любовна
776 0 5

 

 

Това са облаците, дето влизат през очите ми,

а вятърът неловко се провира

по светлите им гърбове,

небесни капки  - есенни пастири,

поливат свода на оловното небе.

Мирише на раздяла този дъжд

и жадно хризантемите целува

от мократа коса на есента,

перо от облак в локвите заплува.

Затрака с зъби старият капчук,

до вчера тих, безмълвен и ръждив,

откривам спомен в  чудния му звук.

Дали през есента ще си щастлив?

 

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??