24 ene 2007, 16:49

Аз съм огънят

  Poesía
1.4K 0 13

Ето ме, пак съм цяла огряла небето ти.
И докосвам твоето късче светла земя.
Аз съм стихията, завилняла в душата ти,
във сърцето ти, буйно заискряла, горя.

Клада разпалена - пламтя във очите ти.
Нажарена, сея огън по твоята мъжка снага.
Раждам ласки, с докосване паля пожари,
и подклаждам във тебе, омайно страстта.

Сред искрите танцувам, облечена в алено,
ненаситно  лудувам в жарта, като пълна луна...
Аз съм огънят, половинката на твоето цяло.
И стихията, на горящата в теб светлина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...