24 янв. 2007 г., 16:49

Аз съм огънят

1.4K 0 13

Ето ме, пак съм цяла огряла небето ти.
И докосвам твоето късче светла земя.
Аз съм стихията, завилняла в душата ти,
във сърцето ти, буйно заискряла, горя.

Клада разпалена - пламтя във очите ти.
Нажарена, сея огън по твоята мъжка снага.
Раждам ласки, с докосване паля пожари,
и подклаждам във тебе, омайно страстта.

Сред искрите танцувам, облечена в алено,
ненаситно  лудувам в жарта, като пълна луна...
Аз съм огънят, половинката на твоето цяло.
И стихията, на горящата в теб светлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...