Ето ме, пак съм цяла огряла небето ти.
И докосвам твоето късче светла земя.
Аз съм стихията, завилняла в душата ти,
във сърцето ти, буйно заискряла, горя.
Клада разпалена - пламтя във очите ти.
Нажарена, сея огън по твоята мъжка снага.
Раждам ласки, с докосване паля пожари,
и подклаждам във тебе, омайно страстта.
Сред искрите танцувам, облечена в алено,
ненаситно лудувам в жарта, като пълна луна...
Аз съм огънят, половинката на твоето цяло.
И стихията, на горящата в теб светлина...
© Евгения Тодорова Все права защищены