Jan 24, 2007, 4:49 PM

Аз съм огънят

  Poetry
1.4K 0 13

Ето ме, пак съм цяла огряла небето ти.
И докосвам твоето късче светла земя.
Аз съм стихията, завилняла в душата ти,
във сърцето ти, буйно заискряла, горя.

Клада разпалена - пламтя във очите ти.
Нажарена, сея огън по твоята мъжка снага.
Раждам ласки, с докосване паля пожари,
и подклаждам във тебе, омайно страстта.

Сред искрите танцувам, облечена в алено,
ненаситно  лудувам в жарта, като пълна луна...
Аз съм огънят, половинката на твоето цяло.
И стихията, на горящата в теб светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...