Jan 24, 2007, 4:49 PM

Аз съм огънят

  Poetry
1.4K 0 13

Ето ме, пак съм цяла огряла небето ти.
И докосвам твоето късче светла земя.
Аз съм стихията, завилняла в душата ти,
във сърцето ти, буйно заискряла, горя.

Клада разпалена - пламтя във очите ти.
Нажарена, сея огън по твоята мъжка снага.
Раждам ласки, с докосване паля пожари,
и подклаждам във тебе, омайно страстта.

Сред искрите танцувам, облечена в алено,
ненаситно  лудувам в жарта, като пълна луна...
Аз съм огънят, половинката на твоето цяло.
И стихията, на горящата в теб светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...