10 abr 2010, 16:27

Аз съм тук (сонет)

  Poesía » Otra
739 0 3

АЗ СЪМ ТУК

                                      (в памет на брат ми)

 

Защо тъгуваш, ще се видим,

такъв е ходът на живота -

щом дошли сме, ще си идем.

 

Настъпи рано моят час,

искрицата смали се и… Угасна

животът с просто име „Аз”.

Казват там, че е прекрасно.

 

Ти само изпрати ме до вратата, дето

прясна пръст след мене я затваря.

След нея почва пътят към Небето.

 

А ти се чувстваш сам и изоставен,

невярващ в друг живот и във Небето.

Пък аз съм тук, съвсем не съм си тръгнал

и пазя твоя сън и твойто щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...