10 abr 2010, 16:27

Аз съм тук (сонет)

  Poesía » Otra
737 0 3

АЗ СЪМ ТУК

                                      (в памет на брат ми)

 

Защо тъгуваш, ще се видим,

такъв е ходът на живота -

щом дошли сме, ще си идем.

 

Настъпи рано моят час,

искрицата смали се и… Угасна

животът с просто име „Аз”.

Казват там, че е прекрасно.

 

Ти само изпрати ме до вратата, дето

прясна пръст след мене я затваря.

След нея почва пътят към Небето.

 

А ти се чувстваш сам и изоставен,

невярващ в друг живот и във Небето.

Пък аз съм тук, съвсем не съм си тръгнал

и пазя твоя сън и твойто щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...